Българинът и апартаментът: кратка история
Анализ от проф. Ивайло Дичев:
Това е вероятно най-подходящият обект, през който може да бъде разказана цялата по-нова история на България - апартаментът.
Предисторията стартира с прогонването на турското население от градовете в хода на Освободителната война и със заселването на придошли от селата етнически българи в влиятелни османски къщи. Нещо сходно, само че този път в класово-идеологически ключ, се случва след второто „ избавление “ през 1944 година, което някои назовават втора съветска окупация: слезли от гората комунисти прогонват от градските им жилища по този начин наречените „ буржуи ", с цел да се наместят новите управници в влиятелните квартали.
От 1944 до през днешния ден
Прокрустовото ложе на общественото тъждество е обвързвано с ограничения като конфискацията на „ непотребни “ стаи, което може да бъде избегнато единствено посредством самосгъстяване, тоест - каниш някоя вуйна и чичо да се настанят при теб в хола. Въведени са нормативи - едно жилище на семейство, по една стая за най-малко двама души, не повече от 100 квадрата жилищна повърхност и така нататък. Е, за най-големите се вършат изключения, само че при следени медии необятната общност няма по какъв начин да го разбере, няма значи и по какъв начин да завиди. Хората обаче знаят за изключенията, които се вършат за създатели - разрешава им се спомагателна стая за ателие или кабинет, а това е първа стъпка към отчуждението сред народ и интелигенция. Любопитно е и чуденето, което настъпва през 1960-те поради вилата - да се счита ли и тя за жилищна повърхност или не? Накрая се взема решение, че може да притежаваш едно жилище и една вила. Като прибавим и автомобила (и той най-много един на семейство) стигаме до трите ключа, които са знак за принадлежност към междинната класа на социализма.
След гибелта на Сталин военизираното завземане на жилища е сменено с политиката на всеобщо строителство. Пететажните „ хрушчовки “ и техните източноевропейски вариации - неугледни, евтини, само че пък функционални като автомата на Михаил Калашников - имат за цел да задоволят жилищните потребности на милионите, тръгнали към градовете. Къде подгонени от колективизацията, къде примамени от индустриализацията. Сега тактиката към този момент не е да вземеш жилището на някого, а да го получиш от страната, поставила ръка и върху строителството, и върху търговията. За апартамент се чака с десетилетия, а заемът се изплаща горе-долу цялостен живот.
Но неравенството сред хората не изчезва, а просто се модифицира. Всички с една площ, всички с едно жилище - само че къде ще е то? Как ще е издигнато? Ще има ли Топлоелектрическа централа, паркове, панорама? Тук тече жестока борба - към този момент не с пари, а с връзки, роднинства, политическо престарание. Успоредно с общинските управляващи, в играта все по-активно навлизат институциите, които строят блокове за своите чиновници. Силни структури като Министерство на вътрешните работи или Комитета за просвета строят първокласно и на положителни места - и назад за провинциалната фабричка. Социалистическите частници, доколкото са оживели, могат да вдигнат кооперация и на „ икономически начала “, само че това излиза 3-4 пъти по-скъпо, а и разправията е голяма; няма материали, постоянно би трябвало да спиш пред склада, с цел да купиш цимент. Какво следва от всичко това ли? Ами за българина апартаментът не е просто обект, който купуваш, с цел да задоволиш някакви потребности - той е борба, драма, политика.
Ние и апартаментът, ние и " Апартаментгейт "
Мислехме, че с рухването на режима нещата ще се възстановяват. Само че българският капитализъм по този начин и не създаде същински капиталов климат: главната форма за икономисване и до през днешния ден си остава апартаментът. Дали тъй като ги лъгаха с всеобщата и касова приватизация, дали тъй като не схващат от финансови принадлежности, нашите съграждани покриват територията на страната с жилища, които стоят заключени за децата.
Проф. Ивайло Дичев
По-охотно се строи, в сравнение с се продава - дали хората чакат по-високи цени или пък някаква морална норма ги кара да държат бащиния дом до цялостното му сриване, не знам. Но жилището несъмнено носи най-сигурния авторитет - направил е апартамент, значи не е живял на вятъра. Някои отдават чартърен, само че облагата по отношение на инвестицията нормално е незначителна. По-сериозен приход имат тези, които препродават на сметка, само че те са специфични хора. Напоследък се разрасна туристическата приложимост на жилищата, малко в жанра на социалистическото „ самосгъстяване “ - отдаваш някоя стая по Airbnb, а като си тръгнат гостите, отново се разпростираш.
А другояче самото строителство продължава да е кървава борба за терени и разрешителни, кавга с протестиращи съседи и жадни за кавги медии. Никой не си и показва, че е допустимо една строителна компания да вдигне 20-етажен блок ей по този начин, без да подкупи някого. И сега, в който Цветанов, Цачева или Рашидов се наместят в хубаво жилище, на часа се задейства този древен инстикт: властта присвоява, изнудва, лъже. Навярно надалеч по-малко щеше да е възпалението, в случай че някоя медия беше разкрила да вземем за пример офшорни сметки на същите хора, даже там да има доста повече пари от сумите, получени като отстъпка или може би рушвет от „ Артекс ". Не споделям, че не би трябвало да има съществено следствие към този скандал, а че в бъдеще не трябва да се ограничаваме единствено до битовите придобивки.
На неговата тераса, зад неговия балдахин, в неговото джакузи
За чувствителността по тази тематика способства и пластичното извайване на жилището пред очите ни: виждаме лукса, измежду който живеят управниците, в случай че, несъмнено, решат да позволен камерите в дома си, подиграваме се на естетическия им усет. Цялата тази изразност прави допустима една непрекъсната демократична идентификация - а за какво аз да не съм там? По-рядко се замисляме дали не бихме взели по-добро законодателно решение от въпросния управленец, та да не загуби страната милиони. Но пък елементарно се пренасяме на неговата тераса, зад балдахина, в джакузито.
Чудесно е, че ГЕРБ взеха това кардинално решение и се освободиха от обвинените в корупция. Очакваме и по-нататъшна правосъдна информация по случая. Но не е неприятно да се замислим като общество дали не можем някак да възстановяваме отношението си към жилището. Защото не е единствено той казусът ни.
Това е вероятно най-подходящият обект, през който може да бъде разказана цялата по-нова история на България - апартаментът.
Предисторията стартира с прогонването на турското население от градовете в хода на Освободителната война и със заселването на придошли от селата етнически българи в влиятелни османски къщи. Нещо сходно, само че този път в класово-идеологически ключ, се случва след второто „ избавление “ през 1944 година, което някои назовават втора съветска окупация: слезли от гората комунисти прогонват от градските им жилища по този начин наречените „ буржуи ", с цел да се наместят новите управници в влиятелните квартали.
От 1944 до през днешния ден
Прокрустовото ложе на общественото тъждество е обвързвано с ограничения като конфискацията на „ непотребни “ стаи, което може да бъде избегнато единствено посредством самосгъстяване, тоест - каниш някоя вуйна и чичо да се настанят при теб в хола. Въведени са нормативи - едно жилище на семейство, по една стая за най-малко двама души, не повече от 100 квадрата жилищна повърхност и така нататък. Е, за най-големите се вършат изключения, само че при следени медии необятната общност няма по какъв начин да го разбере, няма значи и по какъв начин да завиди. Хората обаче знаят за изключенията, които се вършат за създатели - разрешава им се спомагателна стая за ателие или кабинет, а това е първа стъпка към отчуждението сред народ и интелигенция. Любопитно е и чуденето, което настъпва през 1960-те поради вилата - да се счита ли и тя за жилищна повърхност или не? Накрая се взема решение, че може да притежаваш едно жилище и една вила. Като прибавим и автомобила (и той най-много един на семейство) стигаме до трите ключа, които са знак за принадлежност към междинната класа на социализма.
След гибелта на Сталин военизираното завземане на жилища е сменено с политиката на всеобщо строителство. Пететажните „ хрушчовки “ и техните източноевропейски вариации - неугледни, евтини, само че пък функционални като автомата на Михаил Калашников - имат за цел да задоволят жилищните потребности на милионите, тръгнали към градовете. Къде подгонени от колективизацията, къде примамени от индустриализацията. Сега тактиката към този момент не е да вземеш жилището на някого, а да го получиш от страната, поставила ръка и върху строителството, и върху търговията. За апартамент се чака с десетилетия, а заемът се изплаща горе-долу цялостен живот.
Но неравенството сред хората не изчезва, а просто се модифицира. Всички с една площ, всички с едно жилище - само че къде ще е то? Как ще е издигнато? Ще има ли Топлоелектрическа централа, паркове, панорама? Тук тече жестока борба - към този момент не с пари, а с връзки, роднинства, политическо престарание. Успоредно с общинските управляващи, в играта все по-активно навлизат институциите, които строят блокове за своите чиновници. Силни структури като Министерство на вътрешните работи или Комитета за просвета строят първокласно и на положителни места - и назад за провинциалната фабричка. Социалистическите частници, доколкото са оживели, могат да вдигнат кооперация и на „ икономически начала “, само че това излиза 3-4 пъти по-скъпо, а и разправията е голяма; няма материали, постоянно би трябвало да спиш пред склада, с цел да купиш цимент. Какво следва от всичко това ли? Ами за българина апартаментът не е просто обект, който купуваш, с цел да задоволиш някакви потребности - той е борба, драма, политика.
Ние и апартаментът, ние и " Апартаментгейт "
Мислехме, че с рухването на режима нещата ще се възстановяват. Само че българският капитализъм по този начин и не създаде същински капиталов климат: главната форма за икономисване и до през днешния ден си остава апартаментът. Дали тъй като ги лъгаха с всеобщата и касова приватизация, дали тъй като не схващат от финансови принадлежности, нашите съграждани покриват територията на страната с жилища, които стоят заключени за децата.
Проф. Ивайло Дичев
По-охотно се строи, в сравнение с се продава - дали хората чакат по-високи цени или пък някаква морална норма ги кара да държат бащиния дом до цялостното му сриване, не знам. Но жилището несъмнено носи най-сигурния авторитет - направил е апартамент, значи не е живял на вятъра. Някои отдават чартърен, само че облагата по отношение на инвестицията нормално е незначителна. По-сериозен приход имат тези, които препродават на сметка, само че те са специфични хора. Напоследък се разрасна туристическата приложимост на жилищата, малко в жанра на социалистическото „ самосгъстяване “ - отдаваш някоя стая по Airbnb, а като си тръгнат гостите, отново се разпростираш.
А другояче самото строителство продължава да е кървава борба за терени и разрешителни, кавга с протестиращи съседи и жадни за кавги медии. Никой не си и показва, че е допустимо една строителна компания да вдигне 20-етажен блок ей по този начин, без да подкупи някого. И сега, в който Цветанов, Цачева или Рашидов се наместят в хубаво жилище, на часа се задейства този древен инстикт: властта присвоява, изнудва, лъже. Навярно надалеч по-малко щеше да е възпалението, в случай че някоя медия беше разкрила да вземем за пример офшорни сметки на същите хора, даже там да има доста повече пари от сумите, получени като отстъпка или може би рушвет от „ Артекс ". Не споделям, че не би трябвало да има съществено следствие към този скандал, а че в бъдеще не трябва да се ограничаваме единствено до битовите придобивки.
На неговата тераса, зад неговия балдахин, в неговото джакузи
За чувствителността по тази тематика способства и пластичното извайване на жилището пред очите ни: виждаме лукса, измежду който живеят управниците, в случай че, несъмнено, решат да позволен камерите в дома си, подиграваме се на естетическия им усет. Цялата тази изразност прави допустима една непрекъсната демократична идентификация - а за какво аз да не съм там? По-рядко се замисляме дали не бихме взели по-добро законодателно решение от въпросния управленец, та да не загуби страната милиони. Но пък елементарно се пренасяме на неговата тераса, зад балдахина, в джакузито.
Чудесно е, че ГЕРБ взеха това кардинално решение и се освободиха от обвинените в корупция. Очакваме и по-нататъшна правосъдна информация по случая. Но не е неприятно да се замислим като общество дали не можем някак да възстановяваме отношението си към жилището. Защото не е единствено той казусът ни.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ